Как се печели и как се губи доверие
- Diliana Docheva
- Oct 7
- 7 min read

Вижте какво мислят водещи бизнес лидери, които ще участват във форума „Доверието в бизнеса“, организиран от д-р Диляна Дочева и нейните партньори.
„Градете доверие, защото без него всичко се руши“ – това е мотото на третата учебна конференция „Доверието в бизнеса“, организирана от д-р Диляна Дочева и партньори, която ще се проведе на 10 декември 2025 г. в София в Интер Експо Център.
Фокус на форума е доверието като икономически фактор. Лекторите са ръководители и предприемачи с богат опит. Свързахме се с тях, за да разберем какво мислят за доверието. Попитахме ги: „Как се печели и как се губи доверие?“. Вижте какво споделиха пред Economy.bg.
Рада Йосифова
Директор „Човешки ресурси“ AG Capital
Обикновено приемаме, че доверието е нещо емоционално и непроменливо. Рядко се замисляме как то се печели и губи – особено в работен контекст, където доминират „твърдите“ бизнес категории. На заседателната маса често се чува: „Цифрите не лъжат“, „Нека говорят цифрите“. Да, данните са важни, компетентността – също.
Но в крайна сметка именно доверието е онази съставка, която споява продуктивните взаимоотношения и прави възможен бизнес успеха.
Още от деца учим първите уроци по доверие. Историите за дадената дума, за късите крака на лъжата, за спазването на обещанията и опазването на тайни са всъщност уроци за това как да заслужим доверие. Паралелно с тях научаваме и обратната страна – да не вярваме на празни обещания, да разпознаваме скритите намерения, да се пазим от болката на разочарованието.
И Все пак защо по-късно започваме да се крием зад цифри, процедури и длъжности? Кога в речника ни се настаняват изрази като: „Не зависи от мен“, „Решенията се вземат над моето ниво“, „Искам да помогна, но не искам да си създавам проблеми“? Отговорът е прост: тогава, когато в работната среда липсва доверие и на неговото място се настани страхът.
Йордан Гинев
Главен оперативен директор и управляващ директор за България на DIGITALL
Доверието е като мост – строи се бавно, тухла по тухла, а може да се срути само за миг. То се печели чрез откритост и честност, когато споделяш информация, показваш, че вярваш в другия и му даваш шанс да покаже на какво е способен. Много често доверието се изгражда в малките жестове – в това да чуеш някого докрай, да му дадеш пространство да изрази мнение, да проявиш уважение и внимание.
Тези малки неща са всъщност големите основи на всяко добро партньорство и на всяка силна връзка в екипа. Колкото време и усилия изисква, за да бъде изградено, толкова бързо може да бъде загубено, ако един от тези принципи бъде нарушен. Тогава връщането му е дълъг процес, който изисква още повече търпение, последователност и желание за промяна.
Проф. д-р Георги Димитров
Председател на Съвета на директорите на Evrotrust Technologies
Доверието може привидно да се спечели с думи, но истински се изгражда с действия, жестове и поведение. Хората усещат кога думите и делата съвпадат – именно то отваря сърцата на хората. Доверието се печели бавно, стъпка по стъпка.
Най-голямата ирония е, че колкото и дълго да е градено, се губи бързо, почти мигновено – с една неискреност, неизпълнено обещание или неадекватно действие. В отношенията стават и грешки – почтеното поведение и смелостта да ги признаем съхраняват доверието. Там е скритата сила на лидерството.
Екатерина Робова
Търговски директор „Чибо България“ и собственик „Нова Ментис“
Може и да звучи клиширано, но доверието наистина ни държи заедно като лепило, като свързващ елемент. Точно както при всяко лепило – ако основата е мръсна, влажна или нестабилна, връзката няма да издържи. За да „залепне“ доверието, са нужни чисти намерения, стабилна етика и прозрачност.
Доверието се печели с последователни действия, спазени обещания и личен пример. Например – когато мениджър обещае, че ще защити интересите на екипа пред ръководството и реално го направи, той изпраща сигнал: „Може да ми се вярва“. Това създава усещане за безопасност – хората се осмеляват да говорят открито, да поемат отговорност, да изпробват нови идеи.
Доверието се губи лесно, когато думи и действия се разминават. Например лидер, който говори за открита комуникация, но наказва различното мнение с мълчание или ирония, създава страх, а не доверие. Непотвърден слух, скрита промяна или несправедливо отношение могат да сринат години на изграждане.
Марта Симеонова
Директор ЧР и коуч на лидери
Доверието, което получаваме от другите, винаги е на кредит. Те ни се доверяват сега, че ще направим нещо за тях в бъдеще. Ние трябва да докажем, че сме добър кредитополучател, а след това да изпълним условията по кредита.
На работното място доказваме, че сме добър кредитополучател със своята компетентност, доброжелателност и принципност. Важно е също така да сме последователни и предвидими в действията си. Така създаваме ясна представа у другия какво може да очаква от нас, и чувство за сигурност, че може да ни се довери.
След това остава да изпълним условията на кредита – да оправдаем доверието, което сме получили. Когато лъжем, не изпълняваме поетите ангажименти, прехвърляме отговорност или се държим безпринципно, ние губим доверието. Веднъж загубено, то се възстановява с цената на много усилия.
Продължавайки аналогията с кредита – както банките трудно биха дали повторно кредит на някого, който се е доказал като ненадежден платец, така и ние трудно бихме получили доверие отново, след като сме го изгубили веднъж. Трябва много да се постараем да възстановим репутацията си на надежден кредитополучател на доверие.
Елена Христова
Зам.-председател на Съвета на директорите на „Тракция“ АД
Доверието е в основата на всички смислени и градивни връзки в живота ни – семейство, работни отношения, приятелства. Дали хората ни се доверяват, в голяма степен определя нашите успехи или неуспехи. Хубаво е да знаем, че доверието може целенасочено да се изгражда и да имаме ясни стъпки, които да следваме.
Четирите принципа на доверие са почтеност, намерение, възможности и резултати. Някои са невидими и за тях съдим по видимите действия, стил, подход, резултати. Намеренията и почтеността не са видими за хората, затова е добре да поясняваме ясно намерението си. Чак след като сме осветили невидимата част, можем да разгърнем възможностите си според поетите ангажименти да дадем най-доброто от себе си за най-добрите резултати.
Първата и най-важна крачка, онова, с което наистина трябва да започнем, е реално да преценим ние колко си вярваме? Няма как да дадем нещо, което нямаме. Доверието започва да се гради първо от нас към нас. Това е една не лека, но а много истинска и честна игра.
Ивайло Александров
Музикант и собственик на верига сервизи Hard Rock Car Service
Ръждата в доверието тръгне ли веднъж, връщане няма. В моя бранш то е като стар автомобил – поддържаш ли го, служи вярно цял живот. Пренебрегнеш ли го, бързо се разпада.
Доверието се печели с прозрачност и спазени обещания – това е горивото на всяко отношение. Без тях си за никъде, а с тях клиентите сами стават твоята реклама.
Лъчезар Георгиев
Управител Sb Accounting&Consulting
С постоянство и последователност. За мен доверието НЕ се печели, то се дава безусловно в началото на всяко взаимоотношение, независимо дали става въпрос за лично, или за професионално ниво. След като бъде дадено, само поведението на организацията или индивида може да оправдае кредита, даден в началото.
От всеки зависи да бъде постоянен и последователен, за да не изгуби това, което е получил.
Весела Александрова
Собственик на магазин „Едно добро“
Доверието е дом, който строим тухла по тухла. Основата му е почтеността на отделната личност, а стените – малките жестове на честност и лоялност, които правим всеки ден.
Дори и най-здравият покрив обаче пропуска, ако не се поддържа.
Това е простото, но ежедневно усилие, което пази доверието живо.
Венцислав Касамски
Търговски директор Innovaway
Доверието се печели, когато думите и действията са в синхрон. Нужни са последователност, ясна комуникация и спазени ангажименти. Печели се бавно – стъпка по стъпка, с малки доказателства всеки ден.
Губи се бързо – едно нарушено обещание или спестена истина могат да изтрият години работа. Най-често доверието се губи не от грешките, които правим, а от липса на прозрачност и нежелание да ги признаем.
Ивелин Стоянов
Ръководител „Стратегически растеж и иновации“, Sb Accounting & Consulting
Доверието се трупа ден по ден с ясна комуникация. За мен е важно да обещаваме това, което можем да изпълним, а в добрия случай да надминаваме очакванията. Основната идея е да решим казуса докрай със способностите, които имаме. Също така никога не отказваме среща: заставаме с лицата си, слушаме и хубавото, и лошото за точна картина и коректни срокове.
От друга страна, доверието се губи лесно и бързо – едно „ще стане“ без покритие, грешна приоритизация или тишина при явен проблем. Въпреки всичко, ако това се случва – тогава в първите 24 часа казваме какво е пропуснато, поемаме отговорност, предлагаме план и превенции и поддържаме активна комуникация.
Георги Колев
Консултант и водещ на обучения
Мозъците ни се фокусират повече върху това, което се обърква.
Реагираме на негативни събития и предателства 3 – 5 пъти по-емоционално, отколкото на положителни. Казано по-просто, умовете ни помнят болката по-ярко, отколкото помощта. Ето защо една проста лъжа, отменен план или заключен екран на телефона могат да нарушат месеци надеждна връзка. В тези моменти мозъкът ви просто сигнализира, че нещо изглежда като потенциална опасност, дори по време на стабилни взаимоотношения.
Част от парадокса на доверието е, че в повечето случаи, ако аз не вярвам на някого, вероятно и той не ми вярва. Самото поведение, което води до моето недоверие, се основава на липсата на доверие в мен.
Доверието е като скачени съдове – ако го има от едната страна, ще го има и от другата.
За да изградим доверие, необходими са десетки стабилни, положителни преживявания, като например спазване на обещания, честни отговори и малки доказателства, че се чувстваме безопасно в екипа. Тъй като изграждането на тази безопасност отнема време, тя може да се почувства изненадващо крехка, когато нещо се обърка.
Неда Зарева-Стоянова
Ръководител „Човешки ресурси“ за ADM България
Доверието не е даденост! То се тъче бавно, като фина дантела от думи и действия. Не идва с гръм, а с шепот. Не се задържа със сила, а с усърдие. Да спечелиш нечие доверие е равносилно на това да посадиш семе в душата на човек. После дълго да го поливаш с постоянство, за да порасне.
Доверието се ражда в малките неща. В това да се появиш навреме някъде, да изслушаш, без да прекъсваш, да признаеш грешка, без да се оправдаваш. Появява се тогава, когато казваш това, което мислиш, и правиш това, което казваш. Когато си стабилен бряг, а не плаващи пясъци.
Доверието е крехко, много крехко! Като фин порцелан или тънко стъкло. Лесно се чупи. Понякога с трясък, понякога неусетно, от някакво малко пропукване. Но чувството винаги е болка! Една лъжа, едно предателство, едно пренебрежение или язвителност и то просто се отдръпва. Дори не със скандал, а с хлад, а от това боли още повече.
Доверие се връща трудно. Или поне трудно се връща напълно. Като да залепиш счупена ваза – може да изглежда цяла, но следите от счупеното стоят и напомнят за себе си.
---
Заповядайте на учебната конференция Доверието в бизнеса на 10.12.25.
Вижте програмата и осигурете участието си на този линк.
Материалът е публикуван за първи път в Economy.bg
Comments