top of page

ЛИЧНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ – компас за вярната посока

Nov 15
4 min read
„Личното предназначение като компас за вярната посока – човек държи компас, илюстриращ ролята на личното професионално предназначение при вземането на решения.“

Какво е личното предназначение и важно ли е то?

Всеки от нас има нужда от ориентир, който да му помага да взема решения и да намира смисъл в това, което прави. Хората искат да знаят не само какво правят на работното си място и какво възнаграждение получават, а и ЗАЩО го правят. Именно това ЗАЩО се превръща в личен компас, който ни помага да откриваме правилната посока.


И точно тук се появява темата за ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО – онова дълбоко усещане за смисъл и принос, което стои зад нашите избори и действия.

Предназначението не е част от длъжностната характеристика или от ежедневните задачи и отговорности. То е усещане – усещане, че работата ни има значение, че допринасяме за успеха на екипа и на организацията, че трудът ни има стойност.


Когато имаме това усещане, много по-ясно виждаме връзката между нашия принос и целите на организацията, мотивацията не идва само от получаването на възнаграждение за труда ни, а и от убеждението ни, че работата и усилията ни имат СМИСЪЛ.


Може ли да работим без да търсим и определяме своето предназначение?

Разбира се, че можем, но дали тогава даваме най-доброто от себе си?

Когато открием своя смисъл, тогава ангажираността и мотивацията ни нарастват, инициативността ни се повишава, усещането за принадлежност към екипа и организацията, за която работим става по-силно. Тогава ежедневните трудности не изчезват, а се превръщат в преодолими предизвикателства.


И нещо много важно – ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО Е ЛИЧНО. Организацията не може да зададе нашето предназначение, но може да създаде условията, в които да виждаме връзката между нашите ценности и мисията на организацията. И тук е ролята на истинските лидери – да комуникират ясно и открито предназначението на организацията (Защо тя съществува?), да показват как ролята на всеки човек допринася за постигането на общите цели, да признават и ценят този принос.

Организациите, които създават условия на служителите си да виждат своя принос имат голямо конкурентно предимство. Това е истинският начин за изграждане на по-силни екипи, по-високо доверие и по-устойчиво развитие.


Липсата на лично предназначение рядко води до незабавно напускане. Едва ли някой от нас се събужда една сутрин, осъзнава, че е загубил чувството за смисъл в работата си, и веднага подава молба за напускане.


Много по-често се случва т.нар. „тихо напускане“ – човек продължава да изпълнява задълженията си, но само тези, които са абсолютно необходими, без емоционална ангажираност и желание да даде повече от изисквания минимум. Работата постепенно се превръща в поредица от задачи, които трябва да бъдат „отметнати“ в рамките на работното време, а не в принос към нещо по-голямо и значимо.


Това е и една от най-големите загуби за организацията. Не защото е загубила служител от списъчния си състав, а защото е загубила неговата енергия, мотивация, инициативност и желание за развитие.

В крайна сметка, ако си зададем въпроса: „ЗАЩО работя за тази организация?“ едва ли в първото ни изречение ще присъства описание на бизнес процеси и печалби, а по-скоро – каузите и целите, с които организацията се е ангажирала, в които самите ние вярваме и за които сме убедени, че допринасяме. И това е така, защото нашето ЗАЩО е дълбоко свързано с нашите ценности и нашите вярвания.


Как всъщност откриваме своето предназначение? Трудно или лесно е да го намерим?

Според мен не е лесно. Трудно го откриваме, защото още от ранна възраст животът ни учи да търсим отговори на въпросите КАКВО и КАК. Какво искаме да учим? Каква професия да изберем? Как да постигнем успех? Как да се развиваме? Как да бъдем по-добри в това, което правим?


Много по-рядко си задаваме въпроса ЗАЩО? Защо избираме именно този път? Защо определени каузи ни вълнуват повече от други? Защо сме готови да влагаме време, енергия и усилия в някои неща дори когато не са лесни? Какво ни мотивира и какъв принос искаме да оставим след себе си?


Именно в отговорите на тези въпроси често се крият първите следи към нашето предназначение. Защото предназначението не се открива в това, което правим, а в причините, поради които сме избрали да го правим, в смисъла на изборите ни и пътя, по който вървим. То е вътре в нас, ражда се от това, в което вярваме, от опита ни, от това, което преживяваме. Може да се е появило още там, в детството ни, но най-често се заражда в трудните моменти, в миговете, когато се чувстваме истински живи и полезни.


Когато открием нашето ЗАЩО ще установим, че започваме да привличаме хора със същото ЗАЩО и тогава не се налага да убеждаваме. Хората ще бъдат с нас, защото ще знаят, че  имаме едно и също предназначение, че сме искрени и честни, че можем заедно да постигаме мечтите си.

Важно е да осъзнаем, че истинското ни ЗАЩО не е лесно за казване - то е лично и съкровено, то е нашето вдъхновение, то е нещото, с което ние искаме да направим промяна към по-добро.

Не е лесно и за разбиране от другите.


Затова, когато говорим за нашето ЗАЩО, е важно да бъдем автентични, а не да мислим за впечатлението, което създаваме. Хората не винаги запомнят формулировки и дефиниции, но лесно разбират личните истории, преживяванията и конкретните причини за нашите избори.

Най-добрият начин да обясним нашето ЗАЩО е да го покажем чрез действията ни, защото именно поведението прави личното ни предназначение видимо за другите - какви решения вземаме, какво ни мотивира, за какво отделяме време и усилия, в какво виждаме смисъл.

Не можем да очакваме, а и не е необходимо, всички да разберат нашето ЗАЩО по един и същи начин. Напълно достатъчно е да успеем да им предадем своето усещане за това какво е ценно за нас, за това каква промяна се стремим да направим и защо искаме тя да се случи.

Най-важното не е дали другите напълно разбират нашето ЗАЩО, а дали  самите ние го познаваме и следваме. Когато сме наясно с него, не се нуждаем от постоянно потвърждение отвън, защото вече знаем накъде сме тръгнали.


Предназначението не гарантира, че пътят винаги ще бъде лек, но ни помага да останем верни на себе си в моментите на съмнение и избор. Дори изправени пред неочаквани предизвикателства и колебания, нашето ЗАЩО ни дава ориентир и ни напомня кое е истински важното и ценно за нас.


В живота си не винаги можем да избираме обстоятелствата, но винаги можем да избираме начина, по който да продължим напред. Именно затова личното ни предназначение е компасът, който ни помага да откриваме и следваме своя път.


Албена Харалампиева


---


Предназначението на екипа е тема на третата тематична дискусия в конференцията Предназначението в бизнеса, която е четвъртото издание на конференции Интелигентна организация.

Албена Харалампиева е лектор в една от групите в тази дискусия.



Comments

Rated 0 out of 5 stars.
No ratings yet

Add a rating

© Дочева и партньори

bottom of page