top of page

ЗА КАКВО СЪМ ТУК И ДОКЪДЕ? Въпроси и подсказки за личното професионално предназначение.

Nov 3
6 min read

Updated: Nov 15

Силует на човек с вдигнати ръце на фона на залез над морето, символизиращ търсенето и откриването на лично професионално предназначение и посока в живота и кариерата.

Защо избираме да дадем толкова голяма част от живота си на определена работа или компания? Само заради заплатата, позицията, развитието и следващата стъпка? Има ли повече?


Почти 30 години професионалният ми живот е в бизнеса и FMCG - сред таргети, стратегии, преговори, екипи, растежи, спадове, успехи, грешки и постоянния въпрос: „Как да постигнем повече?“


Но повече от кое? Повече за кого? Повече как? Мислещите хора в екипите доста сме (се) питали. Тук обичайният корпоративен отговор е: „Е, как - всичко заедно: клиенти, печалба, обороти, естествено! Всичко е приоритет.“


„Аз такова… не за приоритета питам, а за смисъла. За кого какво правим, каква стойност създаваме и каква е моята роля в това. За таргети, печалби и пазарни дялове мога да работя навсякъде.“

Съвсем естествено по някое време на трудовия ми път започнах да откривам отговора за себе си. Крила ми пораснаха, когато разбрах, че личното ми професионално предназначение ще определя КАК ще стигам до таргетите и осмисля избора КАКВО точно ще правя.

За мен този отговор постепенно се оформи така: Да изграждам взаимоотношения, които създават стойност и за двете страни. За мен оттам започна практическата стойност на предназначението.

 

1 | ЗАЩО: Предназначението дава посока

 

Отговорът на „Аз за какво съм тука?“, а не само на „Какви са ми задълженията?“, променя начина, по който човек работи, избира и взема решения.


Това не означава, че таргетите стават по-малко важни. Предназначението не е алтернатива на бизнес резултата и не освобождава никого от отговорността да го постигне. То добавя нещо, което таргетът сам по себе си не може да даде: критерий как и за какво искам да използвам професионалните си способности и ресурсите на компанията. Таргетът казва КЪДЕ трябва да стигна. Предназначението определя ЗА КАКВО и по КАКЪВ НАЧИН искам да стигна дотам.


Това разграничение е важно и за организациите. Длъжностната характеристика може да опише отговорностите, KPI може да измери резултата, процесът може да определи последователността от действия, но нито едно от тях само по себе си не отговаря на въпроса какъв смисъл намира човекът в своя принос. 

 

А защо ни е да знаем това предназначение?

Какво значи работата да има смисъл?

 

 

 

2 | КАК: Предназначението се доказва в поведението

 

Имам труден клиент и трудна сделка. Аз имам таргет, клиентът има свои цели и интереси и понякога двете просто не се срещат от първия, втория, че и от петия път. Мога да натисна повече, мога да отстъпя повече, мога да се опитам да си взема по-голямото парче от баницата или да дам по-голямото на клиента, само и само да има сделка. Моето лично професионално предназначение обаче е да изграждам взаимоотношения, които създават стойност и за двете страни и това променя поведението ми.


Вместо веднага да започна да деля баницата, продължавам да търся как да направим баницата по-голяма. Понякога това е различен обем, друг продуктов микс, по-дълъг период, обща активност или съвсем друга конструкция на сделката. Тоест, преди да спорим кой колко ще вземе, проверяваме можем ли заедно да създадем повече за делене.


ПОЛЗА 1: Създаване на потенциали – предназначението ще разгърне потенциалите на организацията. 

Това не означава компромис на всяка цена, не означава клиентът винаги да получи това, което иска, не означава и безкрайно търсене на сделка, когато стойност за двете страни просто няма. Означава, че критерият за добро решение е различен.

Когато не гледам на клиента само през конкретната сделка, изграждам различно взаимоотношение. Той знае, че търся неговия интерес, без да забравям моя. Аз мога да защитавам бизнеса си, без това автоматично да означава загуба за него.

 

ПОЛЗА 2: С времето това изгражда доверие, а доверието има съвсем реално бизнес измерение - по-откровени разговори, по-бързо стигане до същината на проблема, по-лесно преминаване през трудни ситуации и повече възможности за съвместни решения.


ПОЛЗА 3: Има и пряк ефект върху собствената мотивация. Резултатът е по-мотивиращ, когато начинът, по който го постигам, е в съответствие с начина, по който искам да работя. А когато стане трудно, имам още една причина да продължа да търся решение, вместо да отметна: „С този клиент не става.“


Предназначението не ми казва какъв да ми е таргетът, а променя КАК работя, за да стигна до него.

Точно затова професионалното предназначение трябва да може да бъде разпознато в поведението. Ако не променя нито един избор, решение или действие, остава просто добро изречение.

 

3 | КАК ГО РАЗПОЗНАВАМ: Не в лозунга, а в повторенията

 

Предназначението рядко се появява като внезапно прозрение след петминутно упражнение.


Във времето на хаковете, преките пътища, „есенцията без усилия“ и TOP 5 za zhiwota (na majmunitsa) това не е особено атрактивна новина! Аз със сигурност не открих моето за пет минути.

Пет минути обаче са напълно достатъчни, за да започнем да търсим следите му и те не са в позициите и длъжностните характеристики, а в повтарящите се ситуации през професионалния ни живот, където съзнателно избираме.


Кога в работата сте си казвали: „Ей, заради това си струва“? Не коя работа и коя позиция, а в коя конкретна ситуация. Подсетете се какво правехте, за кого, какво се случи в резултат, как се почувствахте, какво последва, как се отрази на вас и на хората около вас?


Добър въпрос е и за какво хората идват при вас отново и отново? Не какво пише в длъжностната ви характеристика, а за какво конкретно търсят точно вас, дори когато формално биха могли да се обърнат към някой друг.


Или за какво сте готови да положите повече усилия, отколкото се очаква от вас? Extra mile, over delivery… знаете. Не защото някой ще го види и не заради бонуса, а защото просто не можете да го оставите недовършено или претупано. Сърце не ви дава!

След това махнете позициите, компаниите, продуктите, таргетите и титлите си и ще разберете…


Какво се повтаря?

При мен компаниите, продуктите, ролите, клиентите, екипите и задачите през годините са били много различни. Повтаря се едно - огромна част от работата, резултатите, желанието и енергията ми отиват в изграждането на отношения, в които и двете страни създават и получават стойност - вътре и извън организацията.

 

ПОЛЗА 4: Предназначението може да се мултиплицира – на практика може да е неизчерпаем ресурс.

Една приятна задача не определя предназначение, един силен проект - също. Но когато един и същ тип стойност, принос или отношение се появява отново и отново през различни роли, компании и ситуации, вече имаме сериозна следа.

 

4 | ДОКЪДЕ: Предназначението е и граница

 

Смислената работа има и риск. Когато работата е важна за нас, сме склонни да инвестираме повече в нея - време, енергия, внимание, емоция. Точно затова смисълът може да се превърне и във фактор за прекрачване на собствените ни граници.


Изследванията върху meaningful work описват този риск. В обзора си Meaningful Work, Well-Being, and Health Anna Soren и Carol Ryff разглеждат и тъмната страна на смислената работа: силното усещане за смисъл може да върви с готовност за по-голяма лична жертва, а при определени условия - с прегаряне или дори експлоатация.

А как да го проследим и да се предпазим?


Това е особено важна проверка именно за хората, които са силно отдадени на работата си и отговорът не е: да имаме по-малко смисъл. За мен работи едно съвсем просто упражнение - лист, разделен на две, в който можете да изброите за себе си: За какво СЪМ тука, в тази компания, на тази позиция, в този екип | За какво НЕ СЪМ?

 

ПОЛЗА 5: Предназначението е и граница.

Колкото по-ясно знаем за какво сме тук, толкова по-ясно можем да определим и за какво НЕ сме на това работно място и в тази компания.

 

Какво още да имаме предвид?

 

Смисълът не е компенсационен пакет

Смисълът не заменя достойното заплащане, добрите условия на труд, равнопоставеността, признанието, лидерството, помощта и развитието.

Фактът, че човек обича работата си или намира силен смисъл в нея, не отменя отговорността на организацията да осигури достойна среда за тази работа.

Можем да го проверим със следните въпроси:

Какво ми дава компанията? Кой избира да дам повече - аз или някой вече го приема за даденост? Когато кажа „не мога“, какво се случва?

 

Extra mile има нужда от… следваща миля

Отдаването е устойчиво, само ако остава ресурс и за следващата миля. Предназначението не е спринт до пълно изчерпване. Ако начинът, по който го реализирам днес, унищожава способността ми да го реализирам утре, проблемът не е в липсата на отдаденост.

Проверката отново е практична: Какъв ресурс имам за утрешния ден, а за вдругиден?

Когато давам още и още, ставам ли по-полезна или просто по-заета? На какво казвам „НЕ“ всеки път, когато казвам „ДА“ на още нещо?

Границата не е отказ от предназначението. Тя е условие то да бъде устойчиво.

 

Вместо обобщение 


Върнете си нагоре пак въпросите J!

Въпросите могат да спасят света. Ние пък можем да спасим смисъла!


Екатерина Робова


Предназначението на екипа е тема на третата тематична дискусия в конференцията Предназначението в бизнеса, която е четвъртото издание на конференции Интелигентна организация.

Екатерина Робова е лектор в една от групите в дискусията.




Comments

Rated 0 out of 5 stars.
No ratings yet

Add a rating

© Дочева и партньори

bottom of page