Водещите разговарят за културата на продуктивност.

Диляна: 89% от изследвани от Харвард фирми смятат, че имат или искат да имат т.нар. култура „Резултати“, т.е фокусирана върху цели и постижения култура. Същото показват и нашите наблюдения на клиентите ни, но мислиш ли, че е валидно за фирмите в България като цяло? Стремят ли се към културата на продуктивност?

Венци: Мисля, че бизнесът в България не се различава от този в другите страни. Основната цел е фирмите да постигат високи резултати и да държат високо ниво на конкурентно предимство, защото да бъдат изместени струва скъпо. Винаги съм приятно изненадан, когато в магазин, в хотел, в някоя нова фирма видя култура „Резултати“ . Най-много ми харесва, когато хората са отдадени и вярват в това, което правят. Иска ми се култура „Резултати“ да е водеща в държавните институции и вярвам, че това е възможно.

Диляна: Хората, които постигат резултати, продуктивните хора страдат в култура на непродуктивност. Много често чуваме въпроса: „Как да се фокусирам върху значимите неща, когато шефът ми се появява със спешна задача и ме разфокусира?“ Всички искат резултати, но я няма операционната система – културата на продуктивност.

Венци: За съжаление често наблюдаван феномен – в началото на годината с прекия си ръководител се разбирате за годишните цели. Но всяка седмица той дава нови и нови по-приоритетни задачи. Те изместват важните, защото са спешни. В края на годината основните цели не са постигнати, хората са изтощени и неудовлетворени. Когато общувам с хора, попаднали в тази клопка, винаги ги съветвам да не се страхуват да кажат „Не“ на спешната задача. И да предложат алтернатива – друго време, в което да я свършат, друг колега или външен доставчик.

Диляна: Има една хубава мисъл – че „Не.“ е цяло изречение. Един ръководител не винаги знае върху какво работи негов сътрудник. Ръководителите също си имат спешни задачи. Не трябва да се очаква само от тях да се грижат за продуктивността на фирмата.

Венци: Ако в една компания няма култура на продуктивност, то всеки служител би могъл да започне да гради такава. Задавайки например този въпрос на шефа си: „Това наистина ли е важно да се свърши в този момент?“ . Процесът по изграждане на култура на продуктивност отнема време и ресурс, но инвестициите се възвръщат многократно. Защото в култура на продуктивност живеят щастливи служители, щастливи клиенти и щастливи собственици.

Диляна: Двама изпълнителни директори, с които работя, обсъждайки ценността „резултати“ я дефинираха като резултати за клиента, резултати за фирмата и резултати за хората. Те са наясно, че за да е стабилен бизнеса, хората трябва да са продуктивни. Защо в много фирми хората са изморени, но не са продуктивни?

Венци: защото непрекъснато са заети и разсеяни с какво ли не. Ежедневието на един служител днес е препълнено с безсмислени срещи, безброй телефонни разговори, десетки спешни задачи, чатове, умни устройства и т.н. В един момент способността на хората да филтрират целия този унищожителен поток информация изчезва и те се превръщат в жертва на синдрома „зает, но непродуктивен“.

Диляна: Да, именно жертва, която не постига резултати. За някои фирми и индустрии резултат е само 100% отличен резултат. Напр. пилотът не постига резултат, ако приземи самолета на 95%. Други приемат за резултат някакъв резултат.

Венци: в практиката си съм виждал и двете. Винаги съм се стремял да постигам повече от конкуренцията или повече от това, което сме се договорили с клиент за норма. Понякога съм работил с клиенти, които са нямали претенции за високи резултати. Тогава сам съм си поставял високи цели. Мен ме привлича изключителния резултат, не този, който ще постигне всеки. Срещал съм и клиенти, които искат 100% отличен резултат, но отказват  да приемат, че това е възможно само ако двете страни вложат ресурс, повече от първоначално планирания.

Диляна: Сигурно ще споделиш за нашите правила, например правилото К1. Какви други идеи и практики ще предложиш?

Венци: Радвам се, че с теб работим в пълен синхрон и взаимно пазим най-ценния ни ресурс – времето. През годините работа успяхме да установим правила и собствен език на продуктивност помежду си. Той ни помага да сме изключително ефективни в общите ни проекти. К1 на наш език означава, че задачата е важна и спешна. Например – един твой смс: „К1: материалите за мега акселератора“ – за мен ще означава, че всички други задачи остават на заден план и се фокусирам върху тази.

Диляна:. Помниш ли как преди години твой смс, започващ с „К1“ ме извади от семинар, който водех в чужбина? Послужи ми тъкмо на време за пример за участниците за „кодовете в общуването“. Културата е и общия език,  а той пести време и обяснения.

Венци: Помня, затова ти го пратих, трябваше ми спешно действие от теб. Да си продуктивен не е изкуство, а изисква сериозна дисциплина, осъзнаване и малко креативност. Инструменти, които на мен ми понагат да бъда продуктивен: Календарът ми е достъпен на всяко устройство, седмично планиране, програми на телефона, лаптопа, електронна администрация,. С това са възможни и редовен спорт, масажи и СПА процедури.

В процеса на изграждане на продуктивни навици, най-трудно ми беше да се науча да казвам „Не“. „Не“ на онези малки задачки-времепийци, които отнемат ценно време и енергия и нямат нищо общо с целите ми, „Не“ на „имаш ли 2 минути?“ , „Не“ на преумората. Това изисква огромна самодисциплина. Но трябва да помним, че когато казваме „Не“ на хилидяите задачи и запитвания, казваме едно смело „Да“ на най-важните за нас хора, цели и успех.

Диляна: Не на енергийните вампири, да на значимото. Няма да те питам за кого ще е най-полезно да се включи в дискусията, която ти ще модерираш. Тя ще е за всеки, който иска да поеме отговорност за резултатите.

Д-р Диляна Дочева и Венцислав Касамски

статията е публикувана за първи път 04.2019 в Лидерски акселератори