Големите лъжи

Културата се решава от висшите ръководители, живее се от хората.

В персонажите на тази история ще разпознаете лидери и служители, които биват управлявани от културата.

Тряс! Чашата падна на лъскавия под и се пръсна на сто парчета. Павел Ципуров се обърна, огледа коридора и подбели очи със специално заученото движение, което изискваше упорити и ежедневни практики, и се врътна на пета – за по – сигурно, два пъти. После си придаде загрижено-ядосан вид, церемониално отвори вратата на кабинета на директора и влезе тържествено-демонстративно. Директор Непуков стоеше с гръб към вратата, загледан през прозореца, не се обърна и не видя брилянтното изпълнение, затова Ципуров се смути. За миг се обърка във встъпителната реч, лицето му се сбръчка, устата се сви в малка фунийка и очите се оцъклиха. Но това трая само миг! Ципуров беше добър в едно – да се нагажда. Затова изпъна гърди, приглади и без това безупречната си коса и смени режима на загрижено-раболепен.

-Здравей! Нещо да не се е случило? Аз идвах да те каня да пушим и да ти разкажа за новата колежка!

-Влизай, измънка Непуков, и аз щях да ти звъня. Трябва да свършиш нещо!, изстреля той изневиделица.

-В смисъл, по работа ли?, ококори се Ципуров с онова друго заучено изражение, което идеше да покаже искрена изненада и възмута, и на човек му ставаше ясно отде иде фамилията му.

-Да, по работа, трябва да подготвиш един план, да го обясниш на хората и да го свършите заедно, изстреля Непуков, ама бързо, едва си пое дъх.

-Ама работа, в смисъл, да работя ли? Е как така? Кой го е правил до сега?

- Ами Немидухова, дето напусна!

- Сигурно ли е? От къде дойде заповедта? Кой е отговорен за нейното напускане, искам да знам!, закаканиза Ципуров.

- Сигурно е, от висшето ръководство го искат – от Централата. Как кой е виновен – от 4 етаж – всички! Свиквай среща и се обади и на нашите, изстреля пак директорът и излезе през резервната врата.

Тоя ден беше паметен откъм всичко, но най-вече откъм учудващия синхрон в офиса на ръководството. Като рефрен на стар шлагер от всички страни на Петия етаж се чуваше една и съща фраза: Трябва да се свърши ОНАЯ РАБОТА!

Тъй като тука всичко се случваше в пушалнята, и сега там трескаво се палеха една от друга цигари и Ай-коси и се бистреше новата ситуация.

- Не вярвам, няма го писмено, мяукаше Дупара Якова, няма ясни инструкции, не е по Процедурата, по Процедурата трябва да свикат общо събрание и да има протокол и следващи стъпки, така не е ясно на кой е отговорността, няма как да се свърши.

Дупара беше Яката Мацка. Никой не знаеше какво точно работи, защото на визитката й пишеше Business Development Manager, обаче какво развива и за кой бизнес беше дълбока тайна. Важното обаче беше, че тя е приятелка на шефа на сина на директора, с такова солидно CV, какво да й издиряват на позицията. А и тия очи…

- Аааа, то е ясно какво да се свърши и кой, ама тоя некадърник Ципурчо няма мениджърски опит, назначиха го парашутист, сега да си сърба попарата, аз знам как да го напиша тоя проект, ама няма да се бутам, не ми плащат за това!, редеше Иванушка, всъщност името му беше Георги Георгиев, но никой не го наричаше така, понеже той говореше на всички на умалителни имена. А и е трудно човек да го запомни, той си беше част от мебелировката и се сливаше, ама то пък не може всички да имат красиви очи, нали…

Иванушка беше на петия етаж от преди Новото Време, сиреч, историята на фирмата. Търсеха го, когато трябва да се намерят стари договори, документи, такива работи, понеже, нали, той е…. Бре, каква му беше позицията! То не че имаше значение! Важното е, че не пречеше на никой и беше много добър в намирането на всякакви оправдания за най-различни проблеми, като например: „Това се прави така от 10 години, не сме го измислили ние, следователно не носим отговорност. Така ни е казано, така го правим!“.

Тежката артилерия, демек финансовият директор, Кирко, е по-конкретен:

- Ми то, ясно е, ще трябва да наемем хора да свършат работата, това е планът, да пуснем обява и да наемем, да кажем, 12 човека, по 3 точки на всеки, по 2-3 седмици работа, до 2-3 месеца ще сме я свършили, нареждаше с одухотворено-напористо изражение той. Но най-напред да намерим кой да питаме как се наемат хора. И да намерим кой може да каже колко са тия точки, и да намерим някой, който да питаме за сроковете. Това е първото нещо, всичко е ясно, аз колко такива съм правил!, заключи той и веднага след това се замисли, че трябва да се заеме да мести цифри от един ексел в друг и от един шийт на ексела – в съседния, при това припряно, защото това не е лесна работа и се изисква особен вид компетенция. Да не мислите, че е лесно да се копира и пейства по цял ден, търпение трябва, търпение!

- Бъркаш, провикна се след него директор човешки ресурси – Сълзана, няма да наемаме хора, докато не видим какъв е потенциалът на сегашните ни екипи, ще организираме проучване с около 20-50 въпроса, да видим кой какви задачи има в момента, после ще наемем фирма да го анализира и с резултатите ще вземем решения. Кирко, искаш да ми вземеш позицията ти, а един ден не си работил управление на хора, таблици и баба знае, тука ела, тука, да видиш как се работи с хора, колко трудно се намират кадри, как се изкарват тия цифри! Отивам да се изключа и да си намеря време за размисъл, човек трябва да рефлектира, да помисли на спокойствие, за да може да свърши нещо. Може да остана home office следващата седмица! То е ясно какво трябва да се прави, но кой ме слуша, аз съм отдел Кадри, никой не ни зачита! А трябва ли да се свърши нещо, никакви ги няма! Ще организирам среща с Непуков, може би още другия месец! 

Сълзана съзнаваше силата на принципните обвинения и победоносно вирнала нос се отправи да медитира и рефлектира, оставяйки в пушалнята неприятна атмосфера на недоволство, примесено с остра миризма от скъпия й Шанел, но така … малко с кисел привкус, защото някак звучеше правдоподобно-доказуемо, защото тя беше много добра в това да вменява какви ли не вини на кой ли не. Все пак – човешки ресурси са това!

- Ееее, най – после!, въздъхна на висок глас, за да го чуят всички, Хипо Подлезов. Това е най-талантливият, най-потенциалният, най-способният, най-най-най служител, младата надежда на Ръководството, звездата на всички звездни отбори, златната кокошка на фирмата – бъдещият Директор, Хай-Потеншълът на целото фирма! От сигурен източник знам, че Сълзана е пътник, ПЪ-ТНИК! Това само между нас да си остане, но Непуков ме извика миналата сряда в кабинета и ми каза, че ще имаме нов ЕйчАр. Ама няма да е точно ЕйчАр, защото е трудно със заплатите и няма как да дадат каквото там кандидатът иска, затова създават нова позиция и ще е ЕйчАр Интернейшенъл Хед Ъф Централна и Западна Европа Екзекютив. А? Голям бос. Тогава ще се оправят нещата, човекът ще е мотивиран, няма да ни знае какво, кой и ще можем да се договаряме за всичко! Иванушка, ти помниш, като беше предният ЕйчАр, колко яко е било, никаква критика, никакви изисквания, и всеки с отделен кабинет. Аз викам, да искаме по една допълнителна зала към всеки кабинет, за да си правим срещите на спокойствие! То е ясна работата, новият ЕйчАр ще се оправя с тоя проект, само дано да дойде по-бързо! Ей, добре, че съм аз, да ви светна, да ви кажа къде е потенциала!

И така си беше, Подлезов беше ненадминат в договарянето на какви ли не облаги, придобивки и други благинки. Ако някой имаше нужда от нещо, отиваше при него, той пък – при Директора и така му излезе име на Про-Активен, Про-Културен, Про-Загрижен и всякакви там Про-та!

- Ооо, да!, започна да набира сила Павел Ципуров, намерил здрава почва под нозете си. Тъкмо говорих с шефа да се провери кой е отговорен за напускането на Немидухова! Трябва да се намери и да се накара сега да свърши  ОНАЯ РАБОТА! Сто човека има на 4 етаж и никой не я върши сега, какво е това нещо! Аз не съм скъпо платена секретарка! Аз имам отговорности! Ще организирам среща да се разисква тоя въпрос след приключването на тримесечието! Или още другия месец че сега е много натоварено! Колко процедури има, колко правила и някой да изпусне Немидухова! Ясно като бял ден, не се махат току-така хора, даже и да искат! Трябва да се създадат още процедури, още пречки, какво е това своеволие!, пенеше се той и попипваше пак перчема.

На долните етажи нещата не изглеждаха така ясни.

В рамките на 24 часа получиха:  452 мейла от различни хора на петия етаж, всичките с неясни теми, съдържание, задачи и крайни срокове; 304 обаждания от петия етаж, от асистентите на Централата и от някакви външни фирми, които бяха наети да търсят хора и да правят анкети, но не знаеха за кого, какво и кога; точно 176 броя покани за срещи – тука доста се поизпотиха, тъй като в тях имаше дълги списъци с въпроси и покани за обяснения на всичко – резултати от последните години до последните дни, списъци за пращане на информация за органиграми, отговорности, списъци със задачи – кой какво прави, ведомости за заплати, папки, график на чистачките, дори имаше искане за справка за средни разходи за тоалетна хартия на глава от населението в офиса за последните 4 (или 5) години! Адската машина бълваше ли бълваше, а на 1-ви до 4-ти етажи бършеха морни чела и приготвяха справка след справка по цели нощи. Измежду всички други задължения не успяваха да догонят основната си работа и така, след около 15 дни на трескаво събиране на обяснения, коментари, догадки, прогнози и справки, някой се изкряска от третия етаж, че продажбите почват да падат! Мнозина чуха, то и те го виждаха, но нямаше време да се гледа какво става, защото 176-те срещи вече течаха – къде на живо, къде он-лайн, къде по телефона, та какви продажби, какви пет лева! Срещи са това!

След още 10-ина дни някой от 4-ия етаж също притеснено обикаляше бюрата на колегите си и показваше някакви графики – това беше Тошко, Общия. Викаха му така, понеже беше пъргав, умен, схватлив, работлив, в резултат на което всеки му трупаше на бюрото и на мейла всевъзможни задачи. В течение на годините позицията му се изгуби в огромните Блу Принт-ове на фирмата и той самият не се имаше за Оперативен Мениджър, ами за Общия. Та Тошето приклякваше нервно на коленцата на колегите и обясняваше търпеливо на всеки, че нямат пари в сметките на фирмата и че трябва НЕЩО ДА СЕ НАПРАВИ! След десетото коляно се намери една будна колежка от втория етаж, някаква асистентка, която предложи да се прати това до 5-ия и да ги питат какво да правят… Отне им известно време да решат до кого да изпратят мейла, защото не бяха наясно кой за какво отговаря на Петия. Накрая решиха, по пътя на логиката на гръмките длъжности, да го пратят на някой си Демитрий Празникошев, който се кичеше с титлата Екзекютив Директор Външни и Вътрешни Пазари, Финанси и Развитие, защото в описанието на неговата длъжност имаше няколко ключови думи, които ги обнадеждиха – крайзис мениджмънт и управление на паричните средства.

Демитрий пушеше блажено на специалния балкон на 100-те квадрата кабинет на Петия и прехвърляше наум важни задачи за деня: да се обади на Непуков за уговаряне на тениса в събота, когато се очаква да му разкаже всички важни новини от Петия, че и от 4-ия, да събере списък на несвършени задачи на Финансовия и да го прати до шефа, да говори със Сълзана за новата секретарка – тотална щета е това момиче, да намери на 4-ия етаж оня Общия, защото иска да му даде задачите за Ноември, или направо и за Декември, да не забрави да му каже, че ще е в отпуска 4 седмици по Коледа, за да ги свърши навреме, да измисли как и кога да си поиска увеличение на заплатата, все пак мина 1 година! Може би в събота ще е подходящо, след като блесне с информацията… Тежък ден, с две думи! Реши да се отпусне за кратко на дивана, преди да се заеме със списъка и си наля чаша малцово. Отпървом седна и си събу обувките, но нещо го глождеше, още неясно какво. Разхлаби си вратовръзката, провери дали не го боцка някой етикет, мне… Нещо друго е. Отвори Ай-фона и реши все пак да прегледа 4-те нови мейла. Хм, цели 4, а е едва 11ч. Първият беше от асистентката, някакви графици, въпроси, тъпотии. Подмина и втория и третия, не изглеждаха спешни. Имаше и един от Ципуров, но събжектът беше странен и го отвори с нарастваща тревога. Гласеше: спешно събрание в Овалната зала в 16ч. Само това… Е, може би е за предстоящия тийм билдинг нещо. Реши, че ще иде. В този момент в пощата влезе мейл от някаква си Александра Иванова, който съдържаше кратко описание и таблици. Егати! Това е някаква грешка, не познава тая Александра. Потърси длъжността в подписа, но нищо не му говореше, а и не беше директор нещо, значи не е важно.

Затова препрати мейла на Общия и му каза да се погрижи, ако е нещо спешно. Ако имаше нещо, в което Демитрий да беше истински виртуоз, то беше делегирането. Бог беше в това, но нали и това търсеха в компанията – да овластяваш по-долните нива, да делегираш, да даваш път на младите!

Това продължи около месец.

От Петия етаж препращаха на четвъртия, че и по-надолу, кореспонденцията нарасна до застрашителните 15 745 мейла все по същата тая тема. 

Тошето получаваше обратно всеки мейл, който отиваше до Петия с молби за действия, разяснения или поне поръчка на тоалетна хартия! Защото, о, да, всички разходи бяха безапелационно замразени до второ нареждане. Уолк дъ Толк, дето се казва – при кризисна ситуация, да стягаме коланите! Служителите си носеха кой салфетки, кой тоалетна хартия от вкъщи, някои даже отидоха по-далеч и си носеха мокри кърпи, от бебешките, но грижливо си прибираха пакетчето след употреба.

Наред с тоалетната хартия бяха отрязани разходите за ароматизатори, почистващи продукти и други ценни консумативи, както и кафе, тунквани бисквитки за Петия и така ценните карти за фитнес, а това направо беше фатално, тъй като там се събираше елитът на компанията да пуши и обсъжда важни служебни дела. Така тая широка трибуна отпадна като опция и маса въпроси стояха необсъдени.

На 40-ия ден от паметната дата, на която стана ясно, че НЕЩО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ, Директор Непуков влезе в офиса на петия с кисела физиономия. Страшно вонеше отнякъде, а не можеше да разбере от къде, колчем идеше до ВеЦе-то, струваше му се, че е от там, но влезеше ли в залата за преговори, и там му миришеше. Въобще – мистерия! Тая миризма го преследваше в офиса, у дома, в колата, навън, в пушалнята, абе, навсякъде!

На входа на кабинета му го чакаше Павел Ципуров с типичната си безупречна прическа и напрегнат вид. До него се мъдреше и Сълзана, а малко по-назад в коридора пристъпяха Демитрий и Кирко с голяма папка под ръка. Я, какво ще е това нещо?

- Вие да не се побъркахте, бе, ще ми докарате инфаркт! Какво става!, засмука ги Директорът още от коридора.

- Ами, ние, такова, имаме проблем и идваме с предложение!, започна Павел Ципуров и попипа по навик безупречната си коса.

- Давайте бързо, че имам да пращам рипорти на Централата днес!

- Ние получихме изследването на външната фирма за Персонала. Анкетата е от 78 въпроса, проведена е на случаен принцип сред 100 служители от 2-ри до 4-ти етаж…, започна Сълзана. От нея става ясно, че хората са претоварени, имат множество закъснения със задачите, няма достатъчно ръководен персонал, защото отговорите от ръководния персонал се бавят (очевидно претоварени) и в резултат на това има масова неудовлетвореност сред служителите.

- Смятаме, че затова резултатите на фирмата ще почнат да спадат, намеси се компетентно Кирко. Кирко беше много добър в изводите и в стратегиите и затова поде надълго да обяснява до какво води неудовлетвореността на персонала.

- Няма време за дисертации, Кирко, отривисто го прекъсна Павел Ципуров, да минем към предложенията! Ние се събрахме и решихме, че единственото решение на този проблем, а и на нуждата да се свърши ОНАЯ РАБОТА, е да се наеме фирма под-изпълнител с около 50-60 души персонал или направо да наемем още нови хора – да кажем 100-120.

- Ама аз това го предложих още миналия месец, подхвана пак Кирко.

- Предложи, но сега имаме факти и аргументация – от изследването!, пенеше се Сълзана.

- Аз само да вметна, че чух на 3-тия етаж хора да обсъждат даже напускане!, включи се на място Демитрий. Това потвърждава нуждата от нови хора!

- Добре! Пратете ми предложението писмено и намерете някой да изчисли бюджета!, почти изохка Непуков и буквално се изниза от почетния шпалир към спасителната хладина на кабинета.

Там се тръшна на големия, анатомичен стол, но се сепна от огромната купчина на средата на махагоновото бюро с червен печат – КОНФИДЕНЦИАЛНО.

Неохотно се протегна към папката и разлисти първите страници на купчината.

О, бяха молби за напускане!

Нито едно от имената на белите листа с кратък текст не му говореше нещо, не познаваше тия хора, но то не може човек да знае всеки служител в тая огромна империя, все пак!

Зачете се в основанията за напускане, членът беше познат, но под основния текст се мъдреше и едно изречение за основателните причини.

На всички молби беше написана само една-единствена, ах, като в онова за разводите, клиширана фраза, „несходство в характерите“, но тука пишеше „поради непреодолима, силна и неприятна миризма“!

176 човека напускаха, понеже им вонеше!

Еееее, ама какво е това нещо?  И на него му миришеше, ама търпи, не се глези! Жертви трябват тука! Разглезиха се хората, не помнят какво беше преди Новото време!

Ама колко са добри НЕГОВИТЕ хора, а? Таман измислиха план за външната фирма, намериха аргументи и точно навреме, иначе как щяха да се справят с напускането на толкова персонал!

Всичко ще си дойде на мястото сега. Новите хора ще са мотивирани, непредубедени, работливи, идеални!

Ще възстановят фитнеса, защото на новите не се полага, така ще има повече пари за старите, ще се свърши и ОНАЯ РАБОТА, а пред Централата ще имат супер оправдание: Напуснали от преработване, претоварване и лоши работни условия! Фирмата пести от належащи разходи, за да докара по-добри резултати и ето, хората напускат, недоволни са! Да се възстановят всички разходи!

Ех, историята се подрежда перфектно!

Той така се въодушеви от гениалното развитие на нещата, че качи краката си на бюрото и си запали цигара (по изключение, в кабинета!)

Да, сега можеше да се върне към рутинните си, ежедневни неща, например да помисли за смяната на Сълзана, да види дали може да осигури нови кабинети, както подхвърли Подлезов, да вдигне заплатата на Демитрий, все пак цяла година мина, а и ето – претоварени са ръководителите, може би да наемат още някой на ръководна позиция трябва, това са повече подчинени за него! Животът е хубав! В изблик на щастие и самодоволство, набра вътрешния номер на новата секретарка и й поръча комплект от най-скъпите чаши за уиски, които беше видял на излизане от мола преди 2 седмици. Така, да има за хубави поводи в офиса. Все пак, екипът му заслужаваше да празнува!

После набра вътрешния на Павел Ципуров и го покани да си довършат ОНЗИ разговор – за колежката!

Само да не му миришеше толкова, мамка му!

Екатерина Робова