(Не)познатият аспект на организационната култура.

Организационната култура има емоционален аспект, който е необходимо да познаваме и управляваме. 

Разбират ли болшинството ръководители колко определящи за адекватната култура са емоциите? Целта на тази статия е да представи този често невидим и непознат аспект на организационната култура – емоционалната култура и да стимулира лидерите да обърнат погледа си към нея. Защото искаме или не, тя влияе пряко на резултатите.

Каква е ролята на културата? 

Ролята на културата е да подпомага реализацията на предназначението (основната цел) на организацията. Няма друга причина. Така подпомага и самоопределянето на хората в организацията.

Управлението като функция е свързано с развитието на икономиката, но дали е успешно, зависи от това дали адресира потребностите на хората. Защото всяка организация е жив организъм от хора. Организационната култура е свързана с хората. Смисълът й е да нормира и регулира човешкото поведение. За да постига организацията основната си цел чрез това поведение. Затова културата е другата страна на стратегията.

Когато чуете „организационна култура“ какво ви идва наум? Простичката дефиниция е: Как правим каквото правим. То е свързано с действията на хората, а те се определят от чувствата и мислите. Следователно, как правят каквото правят хората в организацията зависи от това как мислят и какви чувства изпитват.

Културата = когнитивната култура + емоционалната култура. 

Човек има два аспекта: рационален и емоционален (мислещ мозък – неокортекс и емоционален мозък – лимбична система). Логично културата също има два аспекта: когнитивна и емоционална.

Защо фирми с подобен бизнес и дори подобни заявени ценности имат различна култура? Защото обичайно ръководителите формулират когнитивни ценности, които да управляват решенията и поведението. Защото някои не отчитат влиянието на емоционалния аспект на културата. Концентрират върху рационалния аспект и не отчитат, че хората „сме създания от емоции, не създания от логика.“ (Карнеги) Проблемите често са именно в емоционалната култура.

Просто казано, когнитивната култура е свързана с мисленето, а емоционалната е свързана с чувствата. И двете са важни, защото са неделими. И двете управляват човешкото поведение.

Когнитивна и емоционална кулутра

Когнитивната култура

Тя е видимата, тя се заявява пред хората и се рекламира пред клиентите. Тя постулира какви правила да следват хората в организацията, как да мислят и как да се държат. Тя е въпрос на интелектуално решение. Тя е споделените интелектуални ценности, норми, вярвания и артефакти. Напр, ориентация към клиента, към качеството, иновативност, екипна работа, продуктивност, гъвкавост.

Не рядко това е по-скоро желаната идеална култура, за да просперира организацията, отколкото реално живяната култура. Точно в това разминаване играе роля емоционалния аспект на културата.

Емоционалната култура

Емоционалната култура е споделените или действащите афективни (емоционални) ценности, норми, вярвания и артефакти, които определят какво чувстват хората, кои емоции проявяват и кои е по-добре да потискат. Емоционалната култура определя какво е да работиш в дадена организация, защото тя се състои от чувства, емоции, настроения и отношения, които изпитват хората и всичко, което ги създава. Емоции са позитивни или негативни, или комбинация от двете. Типичните са: радост, забавление, спокойствие, грижа, доверие, да се чувстваш ценен и овластен или страх, напрежение, несигурност, изтощение, да се чувстваш неоправдан, неценен или жертва.

Когнитивната и емоционалната култура са взаимосвързани. 

Когнитивната и емоционалната култура не могат да съществуват една без друга. Но те не са механично събрани аспекти. Те са взаимозависими, взаимно си влияят.

Когнитивните ценности и мисленето предизвикват емоции. Интерпретираме събитията и им придаваме смисъл чрез нашите мисли, а това поражда емоциите, които изпитваме във връзка с тези събития, явления или тяхната липса.

Емоциите са също индикатор за ценностите. Ние не се вълнуваме или тревожим за неща, които нямат значение за нас. Ние не изпитваме чувства като радост или гняв (емоционалния аспект) за неща, които не са важни за нас (когнитивния аспект).

И обратно. Силно е влиянието на емоционалната култура върху когнитивната, защото емоциите определят мисленето. Защото биологично и да искаме, не можем да сме ангажирани с когнитивните ценности, ако изпитваме неприятни емоции. Ръководителите искат хората да мислят и вземат решения така, но те чувстват иначе и от там мислят иначе.

Емоционалната култура може да подкрепи или да подкопае когнитивната култура. Токсичните култури са всъщност емоционални култури, които обезсилват дори добре обмислени и дефинирани когнитивни култури и препятстват резултатите. Най-разпространените токсични култури са тези на съпротива, мълчание, съглашателство и цинизъм. Можете ли да сте креативни в култура на страх? Или да усъвършенствате процеси и обслужвате добре клиенти в култура, в която не се говори открито за проблемите?

Защо емоционалната култура е непознат аспект? 

“Повечето компании обръщат малко внимание на това как хората се чувстват или трябва да се чувстват. Те не разбират колко централно място имат емоциите в изграждането на адекватната култура“ (Manage your emotional culture, HBR)

Сред традиционните мениджърски вярвания е емоциите да се избягват, защото се считат за нерационални, несвързани с професионализма, причина за лоши решения или дори конфликти. Това вярване е погрешно. Професионализмът и продуктивността не са лишени от емоции. Напротив, изследванията в невронауката ни показват, че емоциите влияят на човешкото мислене и поведение по достатъчно мощен начин, за да го имаме предвид. Освен това емоциите съдържат ценна за управлението информация.

Други не са развили познанията и уменията активно да управляват как хората се чувстват и как изразяват емоциите. Макар да разбират влиянието на емоциите върху хората, смятат че те не са част от работата на мениджъра. Може би са работа на ЧР-а? Емоциите и емоционалната култура са работа на всеки ръководител, който иска положително да влияе на това как хората се държат на работното си място.

Ръководителите, които могат да дадат интелигентен отговор на негативните емоции и имат уменията да създават положителни емоции, са тези, които хората следват.

Има и ръководители, които се стесняват да обсъждат емоциите на работното място, своите и на хората си. Да говориш за емоциите те прави уязвим и това е некомфортно. Но е неизбежно, защото множество изследвания показват, че емоционалната култура влияе на продуктивността, екипната работа, ангажираността, удовлетвореността, дори на финансовите резултати.

Когато осъзнаем, че културата на всяка организация има два аспекта – когнитивен и емоционален, разбираме защо сходни компании постигат драстично различни резултати. Игнорираме ли емоционалната култура, игнорираме фундаменталната същност на човека и така затваряме потенциала му и възможностите пред организацията. Игнорираме ли емоционалния аспект на културата, игнорираме цялата система на организационната култура. Вие може да я игнорирате, но тя няма да игнорира вас.

Неизбежно и дори спешно е лидерите да имат куража да се справят с емоциите и то не само с положителните.

Защо емоционалната култура трябва да е във фокуса на лидерите? 

Ще ви предложа три причини защо да насочите вниманието си към емоционалната култура.

Първо, защото съществува.

Съществува и абсолютно всяка организация има своята емоционална култура. Друг е въпросът каква е тя. „Всяка организация има емоционална култура, дори да е основана на потискане и страх“ (Barsade и O’Neill). Дори скритите под повърхността емоции, се инкубират, за да изплуват по-късно и да влияят на мисленето и поведението на хората. Хората изпитваме емоции на работното място и емоционалната култура съществува независимо дали на ръководителите им харесва, независимо дали я разбират и независимо дали влагат целенасочени усилия да я формират. Хората не само са повлияни от културата, хората създават културата. Наивно е да мислим, че логичните формални системи на организацията работят независимо от емоциите и чувствата в човешките интеракции.

Второ, тя се предава като вирус.

Обяснението е „емоционалната зараза“. Човек улавя, заразява се от емоцията на друг. Емоциите са заразни, групови емоции са още по-силно заразни. Индивидуалните и груповите емоции са различни неща. Емоциите и настроенията на един човек могат по-лесно да се повлияят. Емоциите на група хора, особено негативните, свързани с дадено събитие, се предават чрез разговори. Те се потвърждават, засилват и в течение на времето се превръщат в емоции на огромна група хора, водеща до негативно отношение към нещо (напр. инициатива, стратегия), защото те вярват, че ще накърни груповите им интереси, дори личните ем интереси да не са застрашени. Хората в групата изпитват една и съща емоция дори без да я изразяват или говорят за нея, само защото интерпретират дадено събитие по аналогичен начин. В допълнение, хората са склонни да се съобразят, дори да имитират, емоциите и тяхното изразяване в групата, за да бъдат приети и харесвани.

Трето, заради тихото напускане.

„Голямата оставка“ и свързаното с нея голямо преосмисляне на ценностите, прерасна в голямото „тихо напускане“. То е световно явление и съществена пречка през резултатите. Тихо напусналите хора влагат в работата си само необходимия минимум, за да си изпълнят задачите. Когато усилията са намалели до минимума, това е знак, че сърцето на човек вече не е в организацията. Не можем да го игнорираме „тихото напускане“. Можем да помислим какви дефицити в нашата организация са довели до него и съответно какво да предприемем.

Изводът е: ако не влияем на емоциите, не влияем на културата и на поведението на хората. Истина е, че „емоционалната култура рядко е управлявана толкова умишлено, колкото когнитивната култура, а често изобщо не се управлява. В резултат фирмите страдат.“ (HBR) Страдат, защото хората не се държат по необходимия за бизнеса и клиентите начин. Може да платите висока цена, ако игнорирате емоционалната култура.

Емоционалната култура е позитивна сила. 

Емоциите са позитивна сила, да не гледаме на тях негативно. Силните позитивни емоционални култури водят до ангажираност, удовлетворение и качество. По-важното е, че културата не е инициатива хората да се чувстват по-добре, а да работят по-добре и организацията да постига повече по устойчив начин. А разбирането на емоционалния аспект на организационната култура дава на ръководителите разбиране как да постигат резултати.

Надявам се тази статия да ви е стимулирала да обърнете погледа си към емоционалната култура и тя да е познат аспект на организационната култура, която да ви помага да постигате целите си и да променяте организациите си отвътре навън. Ако сте намерили тук полезни идеи, прочетете и следващите статии, свързани с нейното влияние и управление.

Д-р Диляна Дочева

статията е публикувана за първи път 08.2022 в Лидерски акселератори